Страстната среща на Джон и Одри в плевня в имението на сумрака води до дива, гореща сесия, пълна със стонове на удоволствие и задоволителна кулминация.
В слабо осветеното имение Джон и Одри се оказаха сами, а страстта им ставаше все по-силна с всеки изминал миг. Напрежението между тях се усещаше, докато изследваха телата си с настървение, което оставяше и двамата без дъх. Когато слънцето залезе и сенките се удължиха, желанието им се усили и те се оттеглиха в уединението на обора. Там, сред сенените бали и аромата на свежа земя, продължаваха страстната си обмяна, телата им се вплетоха в танц, стар колкото самото време. Топлината на желанието им беше твърде интензивна, за да бъде сдържана, и те се отдадоха на първичните си пориви, а телата им вървяха в съвършена хармония, когато стигнаха върха на удоволствието. Кулминацията на усилията им беше симфония на екстаз, когато се предадоха на тласъците на оргазма, телата си се гърчеха в страстните тласъци, стенеха от ехото на удоволствието, изпразващо се през антреса на мъжа.