Пол, учителят ми, ми даде втори шанс, след като му изпратих това видео от сестра ми.Бях благодарен за разбирането и подкрепата му.Но не беше само за видеото, а за доверието, което ми гласува.Беше за начина по който вярваше в мен,дори когато другите не го правеха.А това беше нещо, което не можех да забравя.Така че,когато попаднах на това видео в интернет, не можех и да не се се сетя за него.Начинът по който се движеше,начина по който се представяше,беше почти поетичен.Беше танц на съблазняване,танц на желание.И се оказах привлечен към него,неспособен да погледна настрани.Момичето от видеото,тя беше нещо друго.Закръглеността ѝ беше хипнотична,дупето ѝ беше произведение на изкуството.Беше гледка за гледане,пир за очите.И докато я гледах,не можех да не се сдържа и си представях какво би било да я докосна,да я вкуся.Беше мисъл, която изпращаше тръпки по гръбнака ми,мисъл, че дълго след като видеото ми свърши,.