В дръзко споразумение сладострастна червенокоса доминация примамваше пухкава робиня в бърлогата си за сесия на жестоко унижение и болка.Въоръжена с бастуна, тя беше готова да отприщи садистичните си наклонности.Робът, забравил за бруталността, която го очакваше, го очакваше изтощително изпитание. Господарката, с палав блясък в очите, започна наказанието си. Тя се нахвърли, всеки удар на бастуната отекваше от агония.Робчето се свиваше и извиваше под атаката, а молбите му падаха на глухи уши. Господарчето беше безмилост, ударите ѝ ставаха по-силни с всеки изминал миг. Стаята ехтеше от виковете му на мъка, симфония на болка и подчинение. Робинята, унижена и гърчеща се в надежда, можеше само да престане напразния свят. Но все пак беше изгубена в тъгата на изгубения си свят. Изгубената в тъжната сцена на покоряване и покорство, където болката и смирението бяха неизбени и унителни, където греши и уни бяха прояващи.